25 may 2008, 1:07

Дон Кихот

  Poesía
1K 0 4
 

Дон Кихот

 

Къде избяга, скитнико, все вярващ,

нима отвя те вятърът далеч от тук?

Нима отиде си със теб надеждата,

без да я дариш с любов на някой друг?!

 

Къде изчезна, принце, с идеалите,

нима светът отнел ти е и тях?

Тежаха ти мечтите, спомените и желанията,

защото никой така и не повярва в тях!

 

Къде загина, рицарю, с достойнството,

нима убиха в теб дори и гордостта?

Неверници безброй, имащи нахалството

да се присмиват нагло на идеалите на лудостта!

 

Изчезна, рицарю, с вярата в доброто,

а бе единствен ти, щастлив от твойта лудост!

Дано роди се някога втори на земята,

някой, с твоите идеали и със твойта смелост!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...