Не знам какво съм, Дон Кихот или идеалистка, та вярвам във добрите началА, понякога в усмивката си крия болката от страшните неща. А грешните кои са, според мене - злобата, гневът, надменността. Насмешката над лудостта е болест, но само мъдрите прозрели са това. Призвание е, казват, да работиш за хората, попаднали в беда, че лесно е да жалиш и говориш, по-трудно е да сътвориш дела. Дела чрез вяра, отзивчивост, прошка, милосърдие и доброта. И моля се на Бог, дано запази Дон Кихотовата ми душа.
"Призвание е, казват,
да работиш
за хората,
попаднали в беда,"
Твоето призвание е това Таничка!
Позитивна, добра, и светла поезия!
Прегръдка и поздравления!
"И моля се на Бог,
дано запази
Дон Кихотовата ми
душа."
Трудно е за оцеляване на такива хора, но не е невъзможно. И добре е, че ги има, защото благодарение на тях светът все още съществува!
Приятен уикенд, Таня!
И нека от думите сега дела да сторим!Да спрем да гоним вятърните мелници и да погледнем реално към света,злото да изхвърлим и да правим добрини,и не само думи голи а с дела да затвърдим.прекрасен стих
,,...че лесно е да жалиш и говориш,
по-трудно е да сътвориш дела...''
Напомняш ми за Румяна Капинчева-тя има този мироглед.
Това е малка част от нейн стих:
,,На думи всеки е готов
и ада в рай небесен да превръща.
И гръмко да говори за любов,
а безразличие да го поглъща.
На думи всеки е готов,
но вик от съкрошения не чува.
Уж песни пее за любов,
а болката на друг не го вълнува.''
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.