Oct 24, 2008, 12:40 PM

Дон Кихотова душа

  Poetry » Civic
1.5K 1 36
Не знам какво съм,
Дон Кихот
или идеалистка,
та вярвам във добрите
началА,
понякога в усмивката
си крия
болката
от страшните неща.
А грешните кои са,
според мене
- злобата, гневът,
надменността.
Насмешката над лудостта
е болест,
но само мъдрите
прозрели са това.
Призвание е, казват,
да работиш
за хората,
попаднали в беда,
че лесно е да жалиш
и говориш,
по-трудно е
да сътвориш дела.
Дела чрез вяра,
отзивчивост,
прошка,
милосърдие и доброта.
И моля се на Бог,
дано запази
Дон Кихотовата  ми
душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...