24.10.2008 г., 12:40

Дон Кихотова душа

1.5K 1 36
Не знам какво съм,
Дон Кихот
или идеалистка,
та вярвам във добрите
началА,
понякога в усмивката
си крия
болката
от страшните неща.
А грешните кои са,
според мене
- злобата, гневът,
надменността.
Насмешката над лудостта
е болест,
но само мъдрите
прозрели са това.
Призвание е, казват,
да работиш
за хората,
попаднали в беда,
че лесно е да жалиш
и говориш,
по-трудно е
да сътвориш дела.
Дела чрез вяра,
отзивчивост,
прошка,
милосърдие и доброта.
И моля се на Бог,
дано запази
Дон Кихотовата  ми
душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....