ДОПИР
ДОПИР
В Памет на едно МИ
Свърши ли се вече...?
Допирът на моята
и твоята Вселена
сътворихме ли вечен?!
Тази тръпка родена
от светлата наша магия,
с тихи стъпки
пристъпва – и усещаш, че твоя е
– опитай само да я скриеш?
Плачем ли, а дали защото
Душите ни нетленни
във мечтите се вричат.
Свърши ли срока
да се превземем, човече,
Свърши ли се вече...?
Аз не зная, не чувствам
вали ли при вас?
Но в сърцето ми
четири дни
все се изсипва...
...онзи дъжд,
като страшен палач
над косите ми
светли политва...
След пожара,
притихнал в сърцето
сломено...
не, не зная,
как е при вас,
но при мене е пусто.
И вълните
утихват в морето
смирено.
Сякаш птица
ранена, не излитам ... и аз,
стискам устни...
не, не плача...
Докога...?
Все вървя...
и се питам...?
Как? Нима?
Тази нощ пак
със вас съм, но уви,
не излитам!...
05.08. – 18.08.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
