27 янв. 2015 г., 07:40

Дописка в Стих

410 0 0

Генсекът Столтенберг

пикира в нашата земя.

При Йенс навървиха се

терк след терк,

а гражданството във

парализ онемя.

За ен-ти път едни и същи режисури,

за ен-ти път за ценностите пак валят аплаузи,

защото те са без кусури...

 

Жалката слугинска каша,

безформения байгъносън кадаиф

се стичат от самопоканената

камарила наша,

ембрион, излюпен във терариум

безроден, хищен, див!

 

Безподобен политически етюд,

с амбицията да му се дивят,

а всеки, който е критик да бъде луд,

да не помислят интелектите

да му се противят!

 

София, 23.01.2015 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...