15 февр. 2014 г., 20:55

Дописвам те

1.1K 0 4

Рисувам те с най-влюбените думи.

Подреждам те в изящно нежен стих.

Вдълбавам те в сърцето и в ума ми.

С душата на жена те преоткрих.

 

Дочувам те в прочувствени балади,

в акордите от ромон на река.

Отричах те. Изгарях те на клади,

но пак те сътворих от пепелта.

 

Усещам те на вкус тръпчиво-сладка,

проникваща във всички сетива.

Най-трудно разрешимата загадка

изречена от устни на жена.

 

Мечтая те сред дълги, звездни нощи.

Преследвам те в броените си дни.

Любов, не тръгвай! Има много още

от теб да пия. Чакай! Остани!

 

Поглеждам те. Дори си по-омайна.

Дописвам те със усет на жена.

Сезонно поразплетох всяка тайна.

Ах, колко ти прилича зрелостта!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...