diesto (Данаил Антонов)
979 525
5 мар. 2024 г., 06:42

Дордето ходя 

  Поэзия » Философская
133 4 5

Напред вървя и съм изправен. 

Където лазил съм, не се завръщам. 

По мене още хвърлят камъни, 

а аз събирам ги за нова къща. 

И в мойто ясно по начало бъдеще, 

(понеже името ми е пророческо), 

неведомите Божии пътища 

за мене щастие нарочиха... 

Но аз ще помня свойте зрители, 

които гледаха ме ужким жално, 

с очи на хищници мъстителни, 

в очакване да гина бавно... 

И в своята беда с агония, 

аз вдигнах кръст над калното си дъно. 

Не стига само вярата без воля. 

В живота няма розово без тръни... 

Ще трупам камъни за мост и кладенец, 

така че хвърляйте, дорде съм ходом. 

Отвъд тъгата нямам граници, 

сълзѝ преливал съм за сбогом... 

А нейде там - в необозримото, 

когато ослепее в мен пророка, 

дано е видимо красивото, 

с което помни ме живота... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

04.03.2024

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??