Дордето ходя
Напред вървя и съм изправен.
Където лазил съм, не се завръщам.
По мене още хвърлят камъни,
а аз събирам ги за нова къща.
И в мойто ясно по начало бъдеще,
(понеже името ми е пророческо),
неведомите Божии пътища
за мене щастие нарочиха...
Но аз ще помня свойте зрители,
които гледаха ме ужким жално,
с очи на хищници мъстителни,
в очакване да гина бавно...
И в своята беда с агония,
аз вдигнах кръст над калното си дъно.
Не стига само вярата без воля.
В живота няма розово без тръни...
Ще трупам камъни за мост и кладенец,
така че хвърляйте, дорде съм ходом.
Отвъд тъгата нямам граници,
сълзѝ преливал съм за сбогом...
А нейде там - в необозримото,
когато ослепее в мен пророка,
дано е видимо красивото,
с което помни ме живота...
©тихопат.
Данаил Антонов
04.03.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
