17 авг. 2007 г., 21:28

Дори

603 0 3
Дори със стих не мога да
изразя тъгата. Дори със
сълзи не мога да прогоня
самотата. Дори с усмивка
не мога да посрещна луната.
Бях щастлива, не можех да
се насладя. А животът обърна
се и отново ме прати в
калта. Уж имам толкова неща,
а никога не съм се чувствала
по-сама. Миг щастие струва
година тъга, а за час не смея
да мечтая дори и в съня.
Помощ не искам, винаги съм
се справяла сама. И сега ще
се справя... и сега, когато
съдбата ме притиска до стената.
Аз без вас мога, научих се да
правя всичко сама, но вас, "приятели",
сега да ви видя, когато част от вас
изгубихте след собствената си игра.
Подценихте играча и ще съжалявате за
това. Нима не разбрахте, че каквото
и да правите, съдбата е на моя страна
и аз печеля всяка игра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...