17 авг. 2007 г., 21:28

Дори

607 0 3
Дори със стих не мога да
изразя тъгата. Дори със
сълзи не мога да прогоня
самотата. Дори с усмивка
не мога да посрещна луната.
Бях щастлива, не можех да
се насладя. А животът обърна
се и отново ме прати в
калта. Уж имам толкова неща,
а никога не съм се чувствала
по-сама. Миг щастие струва
година тъга, а за час не смея
да мечтая дори и в съня.
Помощ не искам, винаги съм
се справяла сама. И сега ще
се справя... и сега, когато
съдбата ме притиска до стената.
Аз без вас мога, научих се да
правя всичко сама, но вас, "приятели",
сега да ви видя, когато част от вас
изгубихте след собствената си игра.
Подценихте играча и ще съжалявате за
това. Нима не разбрахте, че каквото
и да правите, съдбата е на моя страна
и аз печеля всяка игра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...