Aug 17, 2007, 9:28 PM

Дори

  Poetry
606 0 3
Дори със стих не мога да
изразя тъгата. Дори със
сълзи не мога да прогоня
самотата. Дори с усмивка
не мога да посрещна луната.
Бях щастлива, не можех да
се насладя. А животът обърна
се и отново ме прати в
калта. Уж имам толкова неща,
а никога не съм се чувствала
по-сама. Миг щастие струва
година тъга, а за час не смея
да мечтая дори и в съня.
Помощ не искам, винаги съм
се справяла сама. И сега ще
се справя... и сега, когато
съдбата ме притиска до стената.
Аз без вас мога, научих се да
правя всичко сама, но вас, "приятели",
сега да ви видя, когато част от вас
изгубихте след собствената си игра.
Подценихте играча и ще съжалявате за
това. Нима не разбрахте, че каквото
и да правите, съдбата е на моя страна
и аз печеля всяка игра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...