Дори и неграмотните ще плачат
Размисляш и премисляш, но какво ли?
Объркаха се мислите, кълчища.
Родени сме безпомощни и голи.
Борба за хляб... И по средата – нищо.
Разгръщаш си душата, като книга,
а страниците, времето изгриза.
Един живот навярно недостига
и три да имаш... Все дарена риза.
Облечена по милост, на клошаря,
очите му, по кучешки са чисти.
А книгата? Животът я изгаря
и съскат неразрязаните листи.
И всичко, що си казал, или писал,
без жал ще глътне гладното ни време.
А ти мисли! Търси в кълчища смисъл...
А на кого изобщо ли му дреме?
Но будната ти съвест до основи
разчепква този свят и се измъчва.
Той – Диоген човека не изрови
и си живя отшелнически, в бъчва.
И нека книгите гори палачът,
ще стигнат и до слепия лъчите.
Дори и неграмотните ще плачат,
ако им влезе пепелта в очите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
