Размисляш и премисляш, но какво ли?
Объркаха се мислите, кълчища.
Родени сме безпомощни и голи.
Борба за хляб... И по средата – нищо.
Разгръщаш си душата, като книга,
а страниците, времето изгриза.
Един живот навярно недостига
и три да имаш... Все дарена риза.
Облечена по милост, на клошаря,
очите му, по кучешки са чисти.
А книгата? Животът я изгаря
и съскат неразрязаните листи. ...