12 дек. 2008 г., 00:13

Дори плесницата не идва даром

1.5K 0 33
 

Духът на Коледа излиза от черупката

веднъж в годината. И с лъскава усмивка

раздава дарове. И показно разчупва

между богатите и бедни тази ивица,

 

която ги дели на правомощници

и просяци пред лъскави витрини.

А пък ледът помежду полюсите

не се топи от погледи фалшиви...

 

Украсата отвън не топли никого...

И вярата от църквата избяга.

По улиците скитат се молитвите

и търсят топлината изпод кладата

 

на овехтелите и старомодни чувства...

Духът на Коледа - танцува по стените

на празнично гримираните улици.

А всяко чудо - (казват) е за три дни...

 

А на четвъртия - отново пак по старому

препуска времето и нищо не прощава...

Дори плесницата не идва даром.

А храмовете бавно опустяват...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...