"Дори просяк не би смачкал толкова гордостта си, колкото влюбеният"
Не съм марионетка, но съм по-спокойна,
когато Някой дърпа ми конците,
че иначе умът ми рее си се непристойно
и, пусто, все на глупости налита.
В живота ми цари анархия. Неустоима -
като торнадо за ловци на бури.
Щетите, казват, трудно поправими са.
Смелчаците мистичното ги нуди
и търсят, връзват, покоряват хали трудни.
Манипулацията никак не е лесна.
Но Този, който с лекота ме е "принудил"
да скачам по тоягата му, честен е,
безкористен и мил, познал тъга и сладост.
Спечели ме с духовния си ръст!
За всички други "режисьори" с радост
сама нагоре дърпам си конеца.
На средния ми пръст.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
)
