11 февр. 2008 г., 20:59

Досег

1.2K 0 4
Аз не зная...
Не зная път към тебе да намеря,
не умея,
мога само да гадая - 
какъв свят скрила си зад блясъка
на две очи,
погледа, де вперила си,
как времето лети,
но мога,
мога да опитам
да погаля тези две очи,
докато се спускат бързо между редовете
и приказните им лъчи да изгреят в цветовете...
Поет да бях,
щях най-дивна песен да ти напиша,
познавал ли те бих,
сълзите твои да обриша,
но аз не съм,
аз не зная,
мога само да гадая...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно усещане оставят стиховете ти
    и сякаш искам още...Браво, поздравления!!!
  • В един от коментарите си Мариники бе написала, че стилът ти е леко ретро. Абсолютно вярно е. Аз ще добавя, че личи кой е любимият ти поет от българските класици...
    Боравиш с едновремешни думички... Странно... И хубаво...
  • Искрена изповед!
    Поздравявам те!
  • Много чувствено и красиво признание...
    много ми хареса. много. с обич, Серафим.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...