11 февр. 2008 г., 20:59

Досег 

  Поэзия » Любовная
781 0 4
Аз не зная...
Не зная път към тебе да намеря,
не умея,
мога само да гадая - 
какъв свят скрила си зад блясъка
на две очи,
погледа, де вперила си,
как времето лети,
но мога,
мога да опитам
да погаля тези две очи,
докато се спускат бързо между редовете
и приказните им лъчи да изгреят в цветовете...
Поет да бях,
щях най-дивна песен да ти напиша,
познавал ли те бих,
сълзите твои да обриша,
но аз не съм,
аз не зная,
мога само да гадая...

© Серафим Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Страхотно усещане оставят стиховете ти
    и сякаш искам още...Браво, поздравления!!!
  • В един от коментарите си Мариники бе написала, че стилът ти е леко ретро. Абсолютно вярно е. Аз ще добавя, че личи кой е любимият ти поет от българските класици...
    Боравиш с едновремешни думички... Странно... И хубаво...
  • Искрена изповед!
    Поздравявам те!
  • Много чувствено и красиво признание...
    много ми хареса. много. с обич, Серафим.
Предложения
: ??:??