Feb 11, 2008, 8:59 PM

Досег

  Poetry » Love
1.2K 0 4
Аз не зная...
Не зная път към тебе да намеря,
не умея,
мога само да гадая - 
какъв свят скрила си зад блясъка
на две очи,
погледа, де вперила си,
как времето лети,
но мога,
мога да опитам
да погаля тези две очи,
докато се спускат бързо между редовете
и приказните им лъчи да изгреят в цветовете...
Поет да бях,
щях най-дивна песен да ти напиша,
познавал ли те бих,
сълзите твои да обриша,
но аз не съм,
аз не зная,
мога само да гадая...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотно усещане оставят стиховете ти
    и сякаш искам още...Браво, поздравления!!!
  • В един от коментарите си Мариники бе написала, че стилът ти е леко ретро. Абсолютно вярно е. Аз ще добавя, че личи кой е любимият ти поет от българските класици...
    Боравиш с едновремешни думички... Странно... И хубаво...
  • Искрена изповед!
    Поздравявам те!
  • Много чувствено и красиво признание...
    много ми хареса. много. с обич, Серафим.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...