11.02.2008 г., 20:59

Досег

1.2K 0 4
Аз не зная...
Не зная път към тебе да намеря,
не умея,
мога само да гадая - 
какъв свят скрила си зад блясъка
на две очи,
погледа, де вперила си,
как времето лети,
но мога,
мога да опитам
да погаля тези две очи,
докато се спускат бързо между редовете
и приказните им лъчи да изгреят в цветовете...
Поет да бях,
щях най-дивна песен да ти напиша,
познавал ли те бих,
сълзите твои да обриша,
но аз не съм,
аз не зная,
мога само да гадая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно усещане оставят стиховете ти
    и сякаш искам още...Браво, поздравления!!!
  • В един от коментарите си Мариники бе написала, че стилът ти е леко ретро. Абсолютно вярно е. Аз ще добавя, че личи кой е любимият ти поет от българските класици...
    Боравиш с едновремешни думички... Странно... И хубаво...
  • Искрена изповед!
    Поздравявам те!
  • Много чувствено и красиво признание...
    много ми хареса. много. с обич, Серафим.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...