Доскоро I
Не пусках в себе си света.
Сърдита бях му. Дълго време.
Осмислената пустота
заплашваше да ме превземе.
Дълбоко някъде кървях.
И бях затворила вратата
за всеки необмислен смях,
за всеки необязден вятър.
Не виждах смисъл, път и цел.
Душата ми бе парцалива.
Копнежът – болен и несмел…
Мечтите – затревена нива.
Но изведнъж изтръпнах аз.
Като със нож нощта разсече
изпълнен с първобитна страст
един твой поглед отдалече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
