24 окт. 2014 г., 23:14

Доскоро I

588 0 3

Не пусках в себе си света.

Сърдита бях му. Дълго време.

Осмислената пустота

заплашваше да ме превземе.

 

Дълбоко някъде кървях.

И бях затворила вратата

за всеки необмислен смях,

за всеки необязден вятър.

 

Не виждах смисъл, път и  цел.

Душата ми бе парцалива.

Копнежът – болен и несмел…

Мечтите – затревена  нива.

 

Но изведнъж изтръпнах аз.

Като със нож нощта разсече

изпълнен с първобитна страст

един твой поглед отдалече.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, Нина -много ми допадна творбата ти!
    Интересно написано, с оригинални метафори, живо и образно:
    "Не виждам смисъл, път и цел.
    Душата ми бе парцалива.
    Копнежът - болен и несмел,
    мечтите - затревена нива."
    До онзи миг, който с един поглед променя всичко.
    Поздравявам те и ти желая радост и ведро настроение!
  • Прекрасно - любовта е най-великата сила!
  • Хубаво, както винаги!
    Поздрав Нина!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...