Доскоро I

24 окт. 2014 г., 23:14

Поэзия » Любовная

429 0 3

Не пусках в себе си света.

Сърдита бях му. Дълго време.

Осмислената пустота

заплашваше да ме превземе.

Дълбоко някъде кървях.

И бях затворила вратата

за всеки необмислен смях,

за всеки необязден вятър.

Не виждах смисъл, път и цел.

Душата ми бе парцалива.

Копнежът – болен и несмел…

Мечтите – затревена нива.

Но изведнъж изтръпнах аз.

Като със нож нощта разсече

изпълнен с първобитна страст

един твой поглед отдалече.

stoyna (Стойна Димова)

2014-10-25T21:29:05+03:00

Браво, Нина -много ми допадна творбата ти!
Интересно написано, с оригинални метафори, живо и образно:
"Не виждам смисъл, път и цел.
Душата ми бе парцалива.
Копнежът - болен и несмел,
мечтите - затревена нива."
До онзи миг, който с един поглед променя всичко.
Поздравявам те и ти желая радост и ведро настроение!
Katriona (Кети Рашева)

2014-10-25T17:16:35+03:00

Прекрасно - любовта е най-великата сила!
plama7 (Пламена Владимирова)

2014-10-25T16:22:43+03:00

Хубаво, както винаги!
Поздрав Нина!