Доскоро I

24.10.2014 г., 23:14 ч.

Поезия » Любовна

496 0 3

Не пусках в себе си света.
Сърдита бях му. Дълго време.
Осмислената пустота
заплашваше да ме превземе.
Дълбоко някъде кървях.
И бях затворила вратата
за всеки необмислен смях,
за всеки необязден вятър.
Не виждах смисъл, път и цел.
Душата ми бе парцалива.
Копнежът – болен и несмел…
Мечтите – затревена нива. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Доскоро I

Искате да прочетете повече?

Предложения