16 мая 2005 г., 10:48

Достатъчно

1.3K 0 3
Едно глухарче нежност,
две крила
и три разпитващи въпроса.

Достатъчно ми е
да знам,
че някъде ги има.

За да съм.
Да бъда жива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Гюзелева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обожавам глухарчета и феи/дори да не съществуват/.Вторите, де.
  • Знаеш ли,и аз много обичам глухарчетата!Даже много обичам да ги издухвам, но вече ме е срам да го правя,защото съм на цели 20 години.Та,като прочетох стихотворението ти ми се стори,че ти си написала точно това,което аз цял живот съм си мечтала да напиша за глухарчето.Браво на теб! За първи път срещам човек, който също като мен да обича дребните от пръв поглед неща, като глухарчетата.
    Браво! Продължавай да пишеш със същата искреност и неподправеност!
  • Жива си! Много си жива даже и все така да пишеш!

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...