16 мая 2005 г., 10:48

Достатъчно

1.3K 0 3
Едно глухарче нежност,
две крила
и три разпитващи въпроса.

Достатъчно ми е
да знам,
че някъде ги има.

За да съм.
Да бъда жива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Гюзелева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обожавам глухарчета и феи/дори да не съществуват/.Вторите, де.
  • Знаеш ли,и аз много обичам глухарчетата!Даже много обичам да ги издухвам, но вече ме е срам да го правя,защото съм на цели 20 години.Та,като прочетох стихотворението ти ми се стори,че ти си написала точно това,което аз цял живот съм си мечтала да напиша за глухарчето.Браво на теб! За първи път срещам човек, който също като мен да обича дребните от пръв поглед неща, като глухарчетата.
    Браво! Продължавай да пишеш със същата искреност и неподправеност!
  • Жива си! Много си жива даже и все така да пишеш!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...