26 апр. 2007 г., 12:30

Достатъчно боли

768 0 3
 Цвете нежно
 в сърцето ми дебне.
 Чака да погледна
 в него за последно.
 Не, не пипай така
 нежното ми сърце,
 достатъчно боли
 от твоите прекрасни очи.
 
 Моля те аз, отчупи си
 парче от това нежно сърце
 и после тръгни си,
 но остави го
 да потупти
 поне още минута-две.
 
 И ако смъртта ме прегърне
 така, както искам ти да го направиш,
 отивам и няма да се върна,
 за да можеш ти да ме забравиш.
 
 Отивам с цел една-едничка,
 да съм тъмнината
 в тишината,
 да блести още по-силно
                     моята звездичка...
 26.04.2007   12:25

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • страхотни стихове имасш много ми харесаха
  • Трогателно!Още повече че напълно съответства с настроението ми в този час.
    ПОЗДРАВ!!!
  • Понякога любовта е болка!
    Но и в нея ,откриваме истинската любов!
    Поздрави!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....