Apr 26, 2007, 12:30 PM

Достатъчно боли

  Poetry
764 0 3
 Цвете нежно
 в сърцето ми дебне.
 Чака да погледна
 в него за последно.
 Не, не пипай така
 нежното ми сърце,
 достатъчно боли
 от твоите прекрасни очи.
 
 Моля те аз, отчупи си
 парче от това нежно сърце
 и после тръгни си,
 но остави го
 да потупти
 поне още минута-две.
 
 И ако смъртта ме прегърне
 така, както искам ти да го направиш,
 отивам и няма да се върна,
 за да можеш ти да ме забравиш.
 
 Отивам с цел една-едничка,
 да съм тъмнината
 в тишината,
 да блести още по-силно
                     моята звездичка...
 26.04.2007   12:25

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • страхотни стихове имасш много ми харесаха
  • Трогателно!Още повече че напълно съответства с настроението ми в този час.
    ПОЗДРАВ!!!
  • Понякога любовта е болка!
    Но и в нея ,откриваме истинската любов!
    Поздрави!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....