Достойнство

22 июн. 2017 г., 17:19

Поэзия

433 0 4

Изпитвам остра липса на... достойнство.
О, не, не ме разбирайте погрешно.
Дори да ви звучи егоистично –
не ми е чуждо нищичко човечно.

Но там, навън, е сякаш дефицитно –
обличат липсата му в смешни маскаради.
И качество, достигащо елитност,
отсъстващо от злобните паради.

А те са ежедневие, за жалост...
Животът ни е тъжен карнавал.
Фалшиви думи, зъзнещи от наглост,
парцалени души, жестокост и печал...

Изпитвам остра липса на достойнство!
Къде да го намеря, помогнете!
Смирих душата си, облечена в покорство,
но всеки знае, че е тежко,
щом Човек е!

Веси_Еси (Еси)

2017-06-24T07:27:11+03:00

Силни стихове! Браво!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-06-23T12:25:20+03:00

Болезнени истини си казала Веси! Поздрави!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-06-23T01:28:02+03:00

Тъжна картина, Веси... За жалост - истина. И на мен ми е тежко, както и на теб... Поздравления за достойната ти гражданска позиция! Безкомпромисни стихове!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-06-22T20:27:39+03:00

Горе главата! То, достойнството ти го внушаваш!