14 апр. 2013 г., 16:14
Дотогава...
Във стотния живот ще те намразя,
но дотогава знай, че все ще бъдеш мой!
Забрани ако трябва да прегазя,
ще ги прегазя! Кой ще ме осъди, кой,
че карта съкровена във сърцето пазя,
но тя не води към сандъчета с пари,
не води даже към ковчеже със елмази,
не се изтърква, нито къса и не се гори;
а знаците по нея, разчертани бледо
и видими единствено за влюбени очи
не ще ми стигнат сто живота да изследвам.
Така че, сто живота любов ще ме боли!
© Таня Донова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Има нещо в това желание за болка...
-
Ех тези карти, Таня!
Ама все си мисля, че на Картата има много острови (вярно - и пустинни, и необитаеми, но и китни, живописни) и ако боли много - смяна на курса, макар чеее... Абе важна е Картата! -
Не, не съм изтървала "от", няма да ме боли от любов, а любовта ще ме боли Ти пък все едно не знаеш
Окси, ще се въздържа от коментар -
Знаците са видими единствено за влюбени очи - това ми хареса!
( малко като на всяка манджа мерудия но ми се струва, че си изтървала в края едно "от" любов, или? ) -
Такава карта разчитат само търсещи очи(и запознати с топографията на местността).
Поздрав, Таня!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Филип, важно е да е у теб правилната карта, дори и да води на пустинен остров!