22 нояб. 2012 г., 21:23

Доверие 3

952 1 0

Доверие - част 3

 

Със самия жест, мечът гневен, гневно бронята одраска,

разтърсиха се като от земетресение,

та падна от устата ябълка опасна.

 

Оковата разяде с изпепеляващо презрение,

стоя пред теб по-чиста от снежинка,

по челото ти чета почерк на прозрение.

 

 

Ти си приказна принцеса – вече вярва той, глупакът,

ала поради гордоста си – глуха, сляпа,

за сърцето ù ще има да почака.

Със самия жест, мечът бронята така одраскал,

та гравирана по кожата е лебедова окраска.

 

 

Тръпне светилникът за обич върху нажежена лава,

приказката завършва във врящ вулкан от любов голяма,

ала ябълковото семе разпали клада от омраза.

Вярваш ли, че твоят пламък е за моята свещ?...

Вярвам - с очи над лебедовия печат смирено каза.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...