Доверие - част 3

Със самия жест, мечът гневен, гневно бронята одраска,

разтърсиха се като от земетресение,

та падна от устата ябълка опасна.

Оковата разяде с изпепеляващо презрение,

стоя пред теб по-чиста от снежинка,

по челото ти чета почерк на прозрение.

Ти си приказна принцеса – вече вярва той, глупакът,

ала поради гордоста си – глуха, сляпа,

за сърцето ù ще има да почака.

Със самия жест, мечът бронята така одраскал,

та гравирана по кожата е лебедова окраска.

Тръпне светилникът за обич върху нажежена лава,

приказката завършва във врящ вулкан от любов голяма,

ала ябълковото семе разпали клада от омраза.

Вярваш ли, че твоят пламък е за моята свещ?...

Вярвам - с очи над лебедовия печат смирено каза.