На сбогуване с теб, Лято,
ми е трудно да кажа "Довиждане".

Изпращам те със сърце, присвито в тъга,
и умислена... ще ми липсваш наистина.
Сякаш бе просто миг,

ала как тогава толкова спомени ми остави?
Нови приятелства и споделeни срещи,

щастливи емоции, окъпани в слънце,
промени... големи и малки,

нови любови и трепети нежни,

солени сълзи и усмивки,

лудости много и мигове толкова истински...
Ще изпия последната чаша,
заровила крака в пясъка,

и ще се усмихна на слънцето.

Благодаря ти, Лято, за всички спомени!
Така тъжно ми е на сбогуване...
Но ти ми даде толкова много

и с толкова много напред ще продължа
до следващата ни среща... съвсем скоро...