2 авг. 2014 г., 18:53

Довиждане, орис

928 0 1

Всяко нещо, започнато, има си годност,

нашта явно изтича в този момент, 

без вини, без сълзи, но и без гордост

днес сбогуването става акцент. 

Не боли толкова много или още е прясно, 

не усещам сълзи и копнеж, 

но дълбоко в гърдите неистово

се обажда натрапчив бодеж.

 

Няма нищо, изписа се, свърши мастилото, 

а не може с пастели, защото сме сиви, 

в много нюанси, с усмивки прикривани

на болезнени страсти орисващи.

 

Мен, да те търся в лицата на странници, 

между редове във фалшиви романи, 

разкъсвам им тънките страници 

и те измислям в цвят и в прямост. 

 

Стига толкова. Тръгвам. Обичам те,

но знаеш, че заслужавам звезди, 

от всичко в живота отказах се, 

но любовта ми към мене си най-силно гори!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Авелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...