24 апр. 2007 г., 23:35

Довиждане Приятели

2.2K 0 10
 

Последни дни, не ми остава много,

готов във ъгъла багажът ми стои,

сбогувам се, и казвам ви - До скоро,

Довиждане, Приятели добри.


Аз знам отново ще ви срещна,

във някой зноен августовски ден,

с усмихнати очи ще ви погледна,

и бузите за поздрав ще допрем.


Ще си разкажем трепетно какво е,

там, далеч, във чуждата страна,

за преживени радости, неволи,

за непознати чувства и тъга.


Ще пием пак студена бира,

събрали се случайно следобяд,

емоции отвътре ще напират,

и всичко ще превръщат в смях.


И всичко ще е вече зад гърба ни,

само снимки за отминалото ще напомнят,

и само някой заблудил се спомен,

усмивка от лицата ще отронва.


Така ще е, и хубаво навярно,

но утре тръгвам рано призори,

и думи пиша днес за вас - прощални,

Довиждане, Приятели добри.





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...