Завърта се Юли последно. И сбогом!
Смехът му висулки от слънцето кърши.
В морето узрява зелена тегоба
и сякаш светът си мечтае да свърши.
От Август ще ширне горещо платнище.
Звездите ще капят в космична пустиня.
И всякоя жица ще стане летище,
а песента на щурците ще бъде по-синя.
Годината? Тя се смалява по къшей
и скоро ще дъха на мед в зрели дюли.
Светът е отложил поредния свършек,
защото е влюбен...Довиждане, Юли!