Довява вятър твойте думи...
1.1K
0
21
Довява вятър твойте думи,
тревата пак за теб шепти...
Поела по небесни друми,
при нас се връщаш често ти.
Ефирно - лека и трептяща,
отново даваш ни съвет.
И сгрети с мъдростта любяща,
живеем с твоя скъп завет.
А внуците ти са големи -
закриляни от твоя дух,
искрицата от теб ще вземат,
потегляйки към своя връх...
Моля да не се оценява!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вилдан Сефер Все права защищены
