Mar 7, 2008, 7:27 AM

Довява вятър твойте думи...

1.1K 0 21

Довява вятър твойте думи,

тревата пак за теб шепти...

Поела по небесни друми,

при нас се връщаш често ти.

 

Ефирно - лека и трептяща,

отново даваш ни съвет.

И сгрети с мъдростта любяща,

живеем с твоя скъп завет.

 

А внуците ти са големи -

закриляни от твоя дух,

искрицата от теб ще вземат,

потегляйки към своя връх...

 

 

                                                        Моля да не се оценява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...