Mar 7, 2008, 7:27 AM

Довява вятър твойте думи...

1.1K 0 21

Довява вятър твойте думи,

тревата пак за теб шепти...

Поела по небесни друми,

при нас се връщаш често ти.

 

Ефирно - лека и трептяща,

отново даваш ни съвет.

И сгрети с мъдростта любяща,

живеем с твоя скъп завет.

 

А внуците ти са големи -

закриляни от твоя дух,

искрицата от теб ще вземат,

потегляйки към своя връх...

 

 

                                                        Моля да не се оценява!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вилдан Сефер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...