31 авг. 2013 г., 12:41  

Драгойновска вечер

466 0 4

Заслиза бавно вечерта,
по подстъпи от планината...
Аз виждам как смени цвета,
небето синьо и земята.

Как цяло село запустя...
И ни притисна тишината.
От изток как луна изгря
и дойде хлад от планината!

Небето пък опъна кадифе...
Светулките запалиха фенери.
Романтиката взе да ме зове!
И заразтворих тайни двери...


   27.08.2013 г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Еммм, конкретно след редакцията вече е добре.
  • Написаното е неясно, моля бъдете конкретен!
  • Ам чи дубре! Чи ко толкоз? То скоро нема да има булгаристански език, вий сти съ зъпритиснявали зъ неколко печатно-правописни грешки! )))
  • Качено без редакция,с надеждата сеньор Славов да започне да обръща внимание на някои детайлченца в изкуството си.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...