17 апр. 2006 г., 17:34

Дракони

1.7K 0 4
Дракони летят в пространство
безлунно, обсипано със звезден прах,
дракони, обречени на вечно странство
в нощта кръжащи с вечен страх.

Дракони със дъх на древност
призрачно пресичат моя път;
дракони, чиято странна нежност
витае във митичен кръг.

Дракони дишат с огнени аури
разтапят време, реалност и свят,
дракони търсят си господари
и във въздуха жежък трептят.

Дракони древни и верни до смърт
живеят във собствен предел;
дракони диви в полет без дъх
любовта е на вас живота отнел.

Дракони, дракони, дракони
блестите в отблясъци лунни;
дракони, дракони, дракони
красиви, могъщи, разумни...

Дракони, носещи облаци вихрени
войната ли търсите или покой;
дракони чисти и искрени
господарят ви мъртъв, мъртъв е той.

Дракони вият се във небесата
самотни и тъжни души;
дракони минават без смут под дъгата,
а всичко край тях се руши...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичам драконите... Хубаво е, че идеята е допаднала и на други!
  • Прекрасно е! Браво! Наистина е много приказно и някак тъжно. Усеща се контраст между самата дива същност на тези митични /дали?/ създания и невинността им Супер!
  • Хей! Зарадва ме много това стихотворение ми е много скъпо и съм безумно щастлива, че ти е харесало!!!
  • ВЕЛИКОЛЕПНО Е!!!
    римата е страхотна, идеята е много интересна- за мен беше удоволствие да прочета стихотворението ти. сред многото други определено впечатлява!
    Поздрави и успех по-нататък!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...