Kotentseto
61 195
17 апр. 2006 г., 17:34

Дракони 

  Поэзия
1526 0 4
Дракони летят в пространство
безлунно, обсипано със звезден прах,
дракони, обречени на вечно странство
в нощта кръжащи с вечен страх.

Дракони със дъх на древност
призрачно пресичат моя път;
дракони, чиято странна нежност
витае във митичен кръг.

Дракони дишат с огнени аури
разтапят време, реалност и свят,
дракони търсят си господари
и във въздуха жежък трептят.

Дракони древни и верни до смърт
живеят във собствен предел;
дракони диви в полет без дъх
любовта е на вас живота отнел.

Дракони, дракони, дракони
блестите в отблясъци лунни;
дракони, дракони, дракони
красиви, могъщи, разумни...

Дракони, носещи облаци вихрени
войната ли търсите или покой;
дракони чисти и искрени
господарят ви мъртъв, мъртъв е той.

Дракони вият се във небесата
самотни и тъжни души;
дракони минават без смут под дъгата,
а всичко край тях се руши...

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обичам драконите... Хубаво е, че идеята е допаднала и на други!
  • Прекрасно е! Браво! Наистина е много приказно и някак тъжно. Усеща се контраст между самата дива същност на тези митични /дали?/ създания и невинността им Супер!
  • Хей! Зарадва ме много това стихотворение ми е много скъпо и съм безумно щастлива, че ти е харесало!!!
  • ВЕЛИКОЛЕПНО Е!!!
    римата е страхотна, идеята е много интересна- за мен беше удоволствие да прочета стихотворението ти. сред многото други определено впечатлява!
    Поздрави и успех по-нататък!
Предложения
: ??:??