17.04.2006 г., 17:34

Дракони

1.7K 0 4
Дракони летят в пространство
безлунно, обсипано със звезден прах,
дракони, обречени на вечно странство
в нощта кръжащи с вечен страх.

Дракони със дъх на древност
призрачно пресичат моя път;
дракони, чиято странна нежност
витае във митичен кръг.

Дракони дишат с огнени аури
разтапят време, реалност и свят,
дракони търсят си господари
и във въздуха жежък трептят.

Дракони древни и верни до смърт
живеят във собствен предел;
дракони диви в полет без дъх
любовта е на вас живота отнел.

Дракони, дракони, дракони
блестите в отблясъци лунни;
дракони, дракони, дракони
красиви, могъщи, разумни...

Дракони, носещи облаци вихрени
войната ли търсите или покой;
дракони чисти и искрени
господарят ви мъртъв, мъртъв е той.

Дракони вият се във небесата
самотни и тъжни души;
дракони минават без смут под дъгата,
а всичко край тях се руши...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам драконите... Хубаво е, че идеята е допаднала и на други!
  • Прекрасно е! Браво! Наистина е много приказно и някак тъжно. Усеща се контраст между самата дива същност на тези митични /дали?/ създания и невинността им Супер!
  • Хей! Зарадва ме много това стихотворение ми е много скъпо и съм безумно щастлива, че ти е харесало!!!
  • ВЕЛИКОЛЕПНО Е!!!
    римата е страхотна, идеята е много интересна- за мен беше удоволствие да прочета стихотворението ти. сред многото други определено впечатлява!
    Поздрави и успех по-нататък!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...