17 abr 2006, 17:34

Дракони

  Poesía
1.7K 0 4
Дракони летят в пространство
безлунно, обсипано със звезден прах,
дракони, обречени на вечно странство
в нощта кръжащи с вечен страх.

Дракони със дъх на древност
призрачно пресичат моя път;
дракони, чиято странна нежност
витае във митичен кръг.

Дракони дишат с огнени аури
разтапят време, реалност и свят,
дракони търсят си господари
и във въздуха жежък трептят.

Дракони древни и верни до смърт
живеят във собствен предел;
дракони диви в полет без дъх
любовта е на вас живота отнел.

Дракони, дракони, дракони
блестите в отблясъци лунни;
дракони, дракони, дракони
красиви, могъщи, разумни...

Дракони, носещи облаци вихрени
войната ли търсите или покой;
дракони чисти и искрени
господарят ви мъртъв, мъртъв е той.

Дракони вият се във небесата
самотни и тъжни души;
дракони минават без смут под дъгата,
а всичко край тях се руши...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Обичам драконите... Хубаво е, че идеята е допаднала и на други!
  • Прекрасно е! Браво! Наистина е много приказно и някак тъжно. Усеща се контраст между самата дива същност на тези митични /дали?/ създания и невинността им Супер!
  • Хей! Зарадва ме много това стихотворение ми е много скъпо и съм безумно щастлива, че ти е харесало!!!
  • ВЕЛИКОЛЕПНО Е!!!
    римата е страхотна, идеята е много интересна- за мен беше удоволствие да прочета стихотворението ти. сред многото други определено впечатлява!
    Поздрави и успех по-нататък!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...