25 нояб. 2018 г., 10:49

Драматична

589 0 3

Понякога съм толкоз драматична

и драмата прозира в моя стих.

Понякога съм разбиващо логична,

тогава анализирам всеки свой миг…

Понякога постъпвам не както трябва

и после за действията си се коря…

Ах, ако можеше в живота си да имам гумичка,

грешките си с нея да залича…

Но за съжаление, животът ни не е тетрадка,

в която пишем със молив…

Постъпките ни, грешни или прави,

ги записва някой друг…

И в края, живота ни, като на лента

ще гледаме, епизод по епизод.

За грешките ще се корим навярно,

ще си мислим, че не е трябвало така да става,

но няма как да ги поправим

и ще носим своята  вина.

Сами ще си носим кръста,

по пътя към своята  Голгота -

кръста, на който ще ни разпне някой друг,

а ние, само ще висим и страдаме на него…

24-11-2018  год.           

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МД Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мариела,не е задължително някой да ни разпва,в повечето случаи сами вървим по пътя на изпитанията.Всеки сам си е Голгота.Виа долороса може да изкачим и сега, ако отидем в Йерусалим.Но в стихотворението ти намирам много мъдри слова,за да си стигнала до тях, явно си минала през опита на изживяното до днес.
  • Много благодаря!
  • "Но за съжаление, животът ни не е тетрадка,
    в която пишем със молив…"! - Много правилно, Мариелка! Животът ни не е тетрадка. Истини вплиташ в стихотворението си.Поздрави!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...