25.11.2018 г., 10:49

Драматична

581 0 3

Понякога съм толкоз драматична

и драмата прозира в моя стих.

Понякога съм разбиващо логична,

тогава анализирам всеки свой миг…

Понякога постъпвам не както трябва

и после за действията си се коря…

Ах, ако можеше в живота си да имам гумичка,

грешките си с нея да залича…

Но за съжаление, животът ни не е тетрадка,

в която пишем със молив…

Постъпките ни, грешни или прави,

ги записва някой друг…

И в края, живота ни, като на лента

ще гледаме, епизод по епизод.

За грешките ще се корим навярно,

ще си мислим, че не е трябвало така да става,

но няма как да ги поправим

и ще носим своята  вина.

Сами ще си носим кръста,

по пътя към своята  Голгота -

кръста, на който ще ни разпне някой друг,

а ние, само ще висим и страдаме на него…

24-11-2018  год.           

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МД Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мариела,не е задължително някой да ни разпва,в повечето случаи сами вървим по пътя на изпитанията.Всеки сам си е Голгота.Виа долороса може да изкачим и сега, ако отидем в Йерусалим.Но в стихотворението ти намирам много мъдри слова,за да си стигнала до тях, явно си минала през опита на изживяното до днес.
  • Много благодаря!
  • "Но за съжаление, животът ни не е тетрадка,
    в която пишем със молив…"! - Много правилно, Мариелка! Животът ни не е тетрадка. Истини вплиташ в стихотворението си.Поздрави!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...