Драматична
Понякога съм толкоз драматична
и драмата прозира в моя стих.
Понякога съм разбиващо логична,
тогава анализирам всеки свой миг…
Понякога постъпвам не както трябва
и после за действията си се коря…
Ах, ако можеше в живота си да имам гумичка,
грешките си с нея да залича…
Но за съжаление, животът ни не е тетрадка,
в която пишем със молив…
Постъпките ни, грешни или прави,
ги записва някой друг…
И в края, живота ни, като на лента
ще гледаме, епизод по епизод.
За грешките ще се корим навярно,
ще си мислим, че не е трябвало така да става,
но няма как да ги поправим
и ще носим своята вина.
Сами ще си носим кръста,
по пътя към своята Голгота -
кръста, на който ще ни разпне някой друг,
а ние, само ще висим и страдаме на него…
24-11-2018 год.
© МД All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мариела,не е задължително някой да ни разпва,в повечето случаи сами вървим по пътя на изпитанията.Всеки сам си е Голгота.Виа долороса може да изкачим и сега, ако отидем в Йерусалим.Но в стихотворението ти намирам много мъдри слова,за да си стигнала до тях, явно си минала през опита на изживяното до днес.
-
Много благодаря!
-
"Но за съжаление, животът ни не е тетрадка,
в която пишем със молив…"! - Много правилно, Мариелка! Животът ни не е тетрадка. Истини вплиташ в стихотворението си.Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
