7 нояб. 2015 г., 18:41

Драснато било

590 0 2

ДРАСНАТО БИЛО

 

Драснато било разказват.
Отгоре някой бил написал
съдбата ми!

Да му се не види и драскача!

Сигурно когато ме е писал,
подаграта го е боляла!

А тя боли, ви казвам - много!

Ами да беше спрял за малко…
Да помине. А то…

И не мога да се прочета до края!

Лошо! Дава ми по листче
на година… ‘Айде холан!

Четиридесет страници прочетох

и няма. Няма я и точка!
Не е написал още любовта ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • " И не мога да се прочета до края!"- това много ми хареса! Оригинален и истински стих! И все пак ,може да е писано, но свободната воля е нашата химикалка и ние също можем да драскаме или дописваме! Приятно писане!
  • Ще я напише...имай вяра!

    Тези, които умеят да чакат, получават най-доброто! Пожелавам ти го!

    Поздрави!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...