7 нояб. 2015 г., 18:41

Драснато било

592 0 2

ДРАСНАТО БИЛО

 

Драснато било разказват.
Отгоре някой бил написал
съдбата ми!

Да му се не види и драскача!

Сигурно когато ме е писал,
подаграта го е боляла!

А тя боли, ви казвам - много!

Ами да беше спрял за малко…
Да помине. А то…

И не мога да се прочета до края!

Лошо! Дава ми по листче
на година… ‘Айде холан!

Четиридесет страници прочетох

и няма. Няма я и точка!
Не е написал още любовта ми!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емил Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • " И не мога да се прочета до края!"- това много ми хареса! Оригинален и истински стих! И все пак ,може да е писано, но свободната воля е нашата химикалка и ние също можем да драскаме или дописваме! Приятно писане!
  • Ще я напише...имай вяра!

    Тези, които умеят да чакат, получават най-доброто! Пожелавам ти го!

    Поздрави!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...