11 окт. 2018 г., 10:39

Дреха "Живот "

820 7 10

Времето седнало в двора на столче, 

кърпи разшити надежди. 

Спира, поглежда със задоволство 

как ще изглежда одеждата. 

 

Няма да е само бяла и черна - 

шарено слага в бието. 

Дреха " Живот " - тя е вечно модерна, 

докато бие сърцето. 

 

Копчета шие от сребърна Вяра. 

Брошка червена - Любов. 

И за късмет - два златни пендара. 

Тоалета - почти е готов. 

 

Двата ръкава до дъно разнищи - 

бяха със кръв и петна . 

Бодва им пъстри перца . И от нищото 

пак ги тропосва в крила. 

 

Времето седнало,  шие на двора  

погледи хвърля под вежди. 

Взело душата ми - мери и пори , 

да е по мярка Надеждата. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...