19 нояб. 2017 г., 17:48

Дреха на светлината

1K 1 1

Пих вода от водопад във планината.
Той каза ми: Чрез изобилието съм роден.
До него над реката пееше дъгата,
че част съм станал от магията им днес.

Събух ботуши и захвърлих дрехи,

за да скоча във потока цял,
радост нова пълнеше сърцето –
чувах цветовете на дъгата,
ясно виждах звука като кристал.
Представата за времето изчезна,
над мен Луната се прозя,
осветли в гората лунната пътека,
за да ми посочи пътя към дома.

Дрехите ми на брега изглеждаха тъй стари,
затова избрах да се облека с дъга.
Kогато го направих тъй ярко навсякъде засвети,
роди се в мен желание да се провикна
: Аз съм Светлина
Изкачих се на скалата над водопада,
за да дочакам закуска от слънчеви лъчи,
вече бях си у дома дори във планината,
дете на
слънцето и кристалните води.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Венцислав Огнянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...