Дреха с дъх на лято

3 дек. 2009 г., 11:59

Поэзия » Любовная

737 0 8

С дъх на лято ме обличаш.

Тънка дреха е грехът.

Как не искам да съм гола,

а върху ми сипе се дъга.

С пеперуди от коприна

свиваш ми венец в корема,

дланите ти, като свила,

взимат на гръдта размера.

Шиеш ми със устните си песен.

Бодната подскачам и летя.

Птиците отлитнаха, нали е есен,

твоята бродира ми цветя.

Само с теб в небе от обич

сме разперили крила,

а когато зима дойде,

ще стопим си с теб леда?

Сбираш съчки от целувки,

да кладеш огньове в мен.

От очите ти искрички

пламват с жаркото от теб.

И е топло, и е лято

тук - на влюбено небе.

Ала сетне на земята

умножено ще платим по две.

Ща събличат всички дрехи

от перца и от цветя,

и в нозете босоноги

ще подирят в нас вина.

Без да знаят, че е топло

там, където е любов,

Дрехата със дъх на лято

ще ме топли цял живот.