Дреха с дъх на лято
С дъх на лято ме обличаш.
Тънка дреха е грехът.
Как не искам да съм гола,
а върху ми сипе се дъга.
С пеперуди от коприна
свиваш ми венец в корема,
дланите ти, като свила,
взимат на гръдта размера.
Шиеш ми със устните си песен.
Бодната подскачам и летя.
Птиците отлитнаха, нали е есен,
твоята бродира ми цветя.
Само с теб в небе от обич
сме разперили крила,
а когато зима дойде,
ще стопим си с теб леда?
Сбираш съчки от целувки,
да кладеш огньове в мен.
От очите ти искрички
пламват с жаркото от теб.
И е топло, и е лято
тук - на влюбено небе.
Ала сетне на земята
умножено ще платим по две.
Ща събличат всички дрехи
от перца и от цветя,
и в нозете босоноги
ще подирят в нас вина.
Без да знаят, че е топло
там, където е любов,
Дрехата със дъх на лято
ще ме топли цял живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
