1 сент. 2006 г., 21:53

ДРОГА

933 0 16

Ти идваш
изпита
и бледна и тъжна,
навела виновно глава.
Върти се земята в оста си окръжна
- все същата стара земя.
Все същата тя,
ала ти променена
с изпити
и мъртви очи.
Отровата пъпли
в плътта ти
ранена
и твоето тяло гори.
Не смееш да срещнеш очите ми съдни,
които крещят ти със яд
"Защо пропиляваш така безрасъзно
живота си  толкова млад?"
Живееш
от
дози
прашец
смъртоносен...
....И чистото
в тебе умря...
ПРИЯТЕЛКО,
спри този танц съдбоносен,
който въртиш със смъртта.
Но ,ето те!
Тъжна!
Изпита!
И бледна!
Навела виновно глава..
..И бързо върти
 обиколка
 последна
за теб тази стара земя..

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятелите са много важни, когато загубим опора под краката си! Лечебно гладуване би могло да помогне и откъсване от средата! А после жива храна, слънце , вода и движение!
  • Браво
  • силно!!!!
  • Благодаря ви приятели..
    Стихът е посветен на най-добрата ми приятелка , с която сме расли като сестри.
    Болката е наистина голяма..но единственото което си позволих да опиша ..е ГНЕВЪТ !
  • Много силен стих, Маги!!! Поздрави отново!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...