1 sept 2006, 21:53

ДРОГА

  Poesía
932 0 16

Ти идваш
изпита
и бледна и тъжна,
навела виновно глава.
Върти се земята в оста си окръжна
- все същата стара земя.
Все същата тя,
ала ти променена
с изпити
и мъртви очи.
Отровата пъпли
в плътта ти
ранена
и твоето тяло гори.
Не смееш да срещнеш очите ми съдни,
които крещят ти със яд
"Защо пропиляваш така безрасъзно
живота си  толкова млад?"
Живееш
от
дози
прашец
смъртоносен...
....И чистото
в тебе умря...
ПРИЯТЕЛКО,
спри този танц съдбоносен,
който въртиш със смъртта.
Но ,ето те!
Тъжна!
Изпита!
И бледна!
Навела виновно глава..
..И бързо върти
 обиколка
 последна
за теб тази стара земя..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятелите са много важни, когато загубим опора под краката си! Лечебно гладуване би могло да помогне и откъсване от средата! А после жива храна, слънце , вода и движение!
  • Браво
  • силно!!!!
  • Благодаря ви приятели..
    Стихът е посветен на най-добрата ми приятелка , с която сме расли като сестри.
    Болката е наистина голяма..но единственото което си позволих да опиша ..е ГНЕВЪТ !
  • Много силен стих, Маги!!! Поздрави отново!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...