megans (Магдалена Василева) megans (Магдалена Василева)
2 108
Sep 1, 2006, 9:53 PM

ДРОГА

  Poetry
935 0 16

Ти идваш
изпита
и бледна и тъжна,
навела виновно глава.
Върти се земята в оста си окръжна
- все същата стара земя.
Все същата тя,
ала ти променена
с изпити
и мъртви очи.
Отровата пъпли
в плътта ти
ранена
и твоето тяло гори.
Не смееш да срещнеш очите ми съдни,
които крещят ти със яд
"Защо пропиляваш така безрасъзно
живота си  толкова млад?"
Живееш
от
дози
прашец
смъртоносен...
....И чистото
в тебе умря...
ПРИЯТЕЛКО,
спри този танц съдбоносен,
който въртиш със смъртта.
Но ,ето те!
Тъжна!
Изпита!
И бледна!
Навела виновно глава..
..И бързо върти
 обиколка
 последна
за теб тази стара земя..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Chelebieva (Даниела Челебиева)
    Chelebieva (Даниела Челебиева)
    Приятелите са много важни, когато загубим опора под краката си! Лечебно гладуване би могло да помогне и откъсване от средата! А после жива храна, слънце , вода и движение!
  • velina (Велина)
    velina (Велина)
    Браво
  • angel_voice (Пепп)
    angel_voice (Пепп)
    силно!!!!
  • megans (Магдалена Василева)
    megans (Магдалена Василева)
    Благодаря ви приятели..
    Стихът е посветен на най-добрата ми приятелка , с която сме расли като сестри.
    Болката е наистина голяма..но единственото което си позволих да опиша ..е ГНЕВЪТ !
  • Романтик (Христо Костов)
    Романтик (Христо Костов)
    Много силен стих, Маги!!! Поздрави отново!!!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0