Ти идваш
изпита
и бледна и тъжна,
навела виновно глава.
Върти се земята в оста си окръжна
- все същата стара земя.
Все същата тя,
ала ти променена
с изпити
и мъртви очи.
Отровата пъпли
в плътта ти
ранена
и твоето тяло гори.
Не смееш да срещнеш очите ми съдни,
които крещят ти със яд
"Защо пропиляваш така безрасъзно
живота си толкова млад?"
Живееш
от
дози
прашец
смъртоносен...
....И чистото
в тебе умря...
ПРИЯТЕЛКО,
спри този танц съдбоносен,
който въртиш със смъртта.
Но ,ето те!
Тъжна!
Изпита!
И бледна!
Навела виновно глава..
..И бързо върти
обиколка
последна
за теб тази стара земя..
© Магдалена Василева All rights reserved.