3 апр. 2007 г., 11:40

Дрогата отне ми всичко

1.3K 0 7
Дълго обикалях аз света,
за да намеря любовта.
Жалко, но не я открих...
За нещастие към друго аз се пристрастих.
Дрогата отне ми всяка мечта,
но как да променя това?
Живота ми на хиляди парчета се разби
и потънаха те на дълбоко край морските скали.
Избрах да тръгна аз по лош път.
Всеки ден усещах пореден нож в моя гръб.
Намразих живота и питате защо?
Просто липсва ми нещо, но и аз не знам какво.
Обичам жестоко, но не знам кого.
Искам спасение, къде ли е то?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яничка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, разбрах! и аз имам такива стихове от първо лице, без лирическото аз да се слива с мен. Жалко за приятелката ти, но ти никога не забравяй вкусът на смъртта, който остава след отишлите си. Понякога той дава сили... И на теб - всичко добро!
    Усмивки!
  • Стихотворението е посвтено на една моя приятелка,която преди време почина от свръх доза.Не казвам,че на мен не ми се искало да опитам,но не бих могла след като тя почина...
    Стиха е написан в 1л.ед.ч.,защото ми беше трудно да го напиша в 3л.ед.ч.
    Просто исках по някакав начин да покажа как се чувстваше тя...
  • Когато миналата година писах по този проблем един капитан от полицията, който ми даде тонове с информация, ми каза простичко единствения лек: "Те се нуждаят от любов най-много, когато най-малко я заслужават!" Никак не е лесен, признавам, но започни от там. Таня е права, в сайта те обичаме, потърси любов в себе си към себе си и потърси приятел и човек до теб, защото нищо от това, което заключваме в себе си, не преминава без да остави рана. С теб съм, но за съжаление далече! Сигурна съм, че има до теб хора, за които не подозираш, които биха ти помогнали, ако се обърнеш към тях! Не се предавай!
  • Много благодаря на всички за милите думи...
  • Ти вече си преполовила пътя към спасението си с този чудесен стих! Имай сили и воля да извървиш останалото! Имаш и моята подкрепа!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...