3.04.2007 г., 11:40

Дрогата отне ми всичко

1.3K 0 7
Дълго обикалях аз света,
за да намеря любовта.
Жалко, но не я открих...
За нещастие към друго аз се пристрастих.
Дрогата отне ми всяка мечта,
но как да променя това?
Живота ми на хиляди парчета се разби
и потънаха те на дълбоко край морските скали.
Избрах да тръгна аз по лош път.
Всеки ден усещах пореден нож в моя гръб.
Намразих живота и питате защо?
Просто липсва ми нещо, но и аз не знам какво.
Обичам жестоко, но не знам кого.
Искам спасение, къде ли е то?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яничка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, разбрах! и аз имам такива стихове от първо лице, без лирическото аз да се слива с мен. Жалко за приятелката ти, но ти никога не забравяй вкусът на смъртта, който остава след отишлите си. Понякога той дава сили... И на теб - всичко добро!
    Усмивки!
  • Стихотворението е посвтено на една моя приятелка,която преди време почина от свръх доза.Не казвам,че на мен не ми се искало да опитам,но не бих могла след като тя почина...
    Стиха е написан в 1л.ед.ч.,защото ми беше трудно да го напиша в 3л.ед.ч.
    Просто исках по някакав начин да покажа как се чувстваше тя...
  • Когато миналата година писах по този проблем един капитан от полицията, който ми даде тонове с информация, ми каза простичко единствения лек: "Те се нуждаят от любов най-много, когато най-малко я заслужават!" Никак не е лесен, признавам, но започни от там. Таня е права, в сайта те обичаме, потърси любов в себе си към себе си и потърси приятел и човек до теб, защото нищо от това, което заключваме в себе си, не преминава без да остави рана. С теб съм, но за съжаление далече! Сигурна съм, че има до теб хора, за които не подозираш, които биха ти помогнали, ако се обърнеш към тях! Не се предавай!
  • Много благодаря на всички за милите думи...
  • Ти вече си преполовила пътя към спасението си с този чудесен стих! Имай сили и воля да извървиш останалото! Имаш и моята подкрепа!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...